portishead (Милен Пеев)
48 164
9 июл. 2010 г., 09:56

Червено 

  Поэзия
687 0 5




Искам да карам
просто през пръстите
от пръски
изливащи се в новото
изгубено Утро
онова от което
приказките
затаяват дъха
от изпуснати
палави духове
витаещи навред
сред поляни
и акварелни светофари
оцветяващи дестинации
прокраднали се
между дистанциите
на безкрайно лек
разбиващ се 
цветен омлет
в устрема на един полет
спрял се в  жеста
разтапящ  времето
на тишина
излетяла от устните ти
закрили с червено
всичко около теб...

© Милен Пеев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ароматни нотки - страстни!!!
    Много червено!!!
  • Като всеки миг - пресичайки съдбите ни е различен и толкова привлечен, от огъня пагубен и вечен...
  • И във всеки нов миг, розата е с различен лик и не спирам да я разглеждам, поднася ми посланията си...
  • Не се забравят, уханието им още се носи завихрящо до предстоящето...
  • Вдъхвам си винаги тайно от аромата на червената ти роза и скришом й се наслаждавам по свой начин. Нека нигога не свършва магията й и винаги да ме спохождат с пристигането ми....
    Помня ги твоите рози, portihead!
Предложения
: ??:??