Червено
Искам да карам
просто през пръстите
от пръски
изливащи се в новото
изгубено Утро
онова от което
приказките
затаяват дъха
от изпуснати
палави духове
витаещи навред
сред поляни
и акварелни светофари
оцветяващи дестинации
прокраднали се
между дистанциите
на безкрайно лек
разбиващ се
цветен омлет
в устрема на един полет
спрял се в жеста
разтапящ времето
на тишина
излетяла от устните ти
закрили с червено
всичко около теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Пеев Всички права запазени
