25 мая 2014 г., 16:08

Червено (Нектар)

660 0 6

Недостатъчна
Сладостатъчност
Остатъчна
Сладострастност
Опасност
Стопена захар
Претопена
Захаросана ябълка
Плътни
Устни червени
Парливи
Желания преливат
Изливат
Абстиненции огнени
Езици
Се вплитат
Изплитат
Захарни паяжини
Изопнати
Кожени ремъци
Пръстите
Пламенни пламъци
Утрото
Роса от нектари
Амброзия
Рози наръсени
С жар
Разкъсващ пожар
Раздиращ
Нокти - плът
Плодът
Сочност изпиваща
Извиващи
Дъги се вият
Изплитат
Обожаващи допири
Вопли
Пожелаващи повече
Още и още
Бодлите - розите
Розови
Сънища - нощите
Нежни
Убийствени погледи
Смъртоносни
Изумрудени копия
Пробиват
Безплътност душевна
Още по-нежно...

... Безвремие вечно

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересен подход на писане, но се е получило добре!
    Остава някаква загадъчност и разпалва въображението!
  • Ха-ха, Мисана, радвам се, че ти е харесало. Ще се замисля над редакцията, определено!
    Георги, мерсиии (: Обичам като ми казват Луничке ((:
    Димитър, благодаря за прекрасния коментар!
    Санвали, много се радвам, че се спря тук!
    Светлина на всички ви -С
  • Интересна постройка.
    Хубав замисъл.

    Много ми хареса финала "... Безвремие вечно"

    Поздрав, Северина!
  • самобитен стил. Изключително страстно.
  • Много дълго
    И много интригуващо,
    различно,
    лично и прилично.
    Вълнуващо,
    продължително разтърсващо!
    Браво, Луничке!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...