25.05.2014 г., 16:08

Червено (Нектар)

656 0 6

Недостатъчна
Сладостатъчност
Остатъчна
Сладострастност
Опасност
Стопена захар
Претопена
Захаросана ябълка
Плътни
Устни червени
Парливи
Желания преливат
Изливат
Абстиненции огнени
Езици
Се вплитат
Изплитат
Захарни паяжини
Изопнати
Кожени ремъци
Пръстите
Пламенни пламъци
Утрото
Роса от нектари
Амброзия
Рози наръсени
С жар
Разкъсващ пожар
Раздиращ
Нокти - плът
Плодът
Сочност изпиваща
Извиващи
Дъги се вият
Изплитат
Обожаващи допири
Вопли
Пожелаващи повече
Още и още
Бодлите - розите
Розови
Сънища - нощите
Нежни
Убийствени погледи
Смъртоносни
Изумрудени копия
Пробиват
Безплътност душевна
Още по-нежно...

... Безвремие вечно

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересен подход на писане, но се е получило добре!
    Остава някаква загадъчност и разпалва въображението!
  • Ха-ха, Мисана, радвам се, че ти е харесало. Ще се замисля над редакцията, определено!
    Георги, мерсиии (: Обичам като ми казват Луничке ((:
    Димитър, благодаря за прекрасния коментар!
    Санвали, много се радвам, че се спря тук!
    Светлина на всички ви -С
  • Интересна постройка.
    Хубав замисъл.

    Много ми хареса финала "... Безвремие вечно"

    Поздрав, Северина!
  • самобитен стил. Изключително страстно.
  • Много дълго
    И много интригуващо,
    различно,
    лично и прилично.
    Вълнуващо,
    продължително разтърсващо!
    Браво, Луничке!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...