10 янв. 2015 г., 14:58

Червенокоска зад отсрещната врата

620 0 0

Какво прекрасно утро е навън -

слънцето блести между листата,

но от едничка мисъл съм отново опиянен -

мистерията зад отсрещната врата.

 

Излизам със надежда да надникна

за малко в синия апартамент,

но все така затворена вратата

целува сивия цимент.

 

Гмуркам се отново във живота,

течащ зад моя нисък праг,

но то живот ли е, когато в него няма

червена топлота със дъх на морски бряг.

 

Листата падат бавно и отлитат,

и хрупат под стотици стъпала.

А тези стъпала къде отиват?

Напразно следват някоя мечта.

 

И погледите празни, замъглени

се впиват в сивотата на града,

но мойте сетива са устремени

към непозната червеникава вълна.

 

Какво съм аз във този филм безкраен,

когато, уморен от светлина

единственото нещо, що не виждам

са къдриците червени на нощта.

   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Бум- бум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...