Jan 10, 2015, 2:58 PM

Червенокоска зад отсрещната врата

  Poetry » Other
617 0 0

Какво прекрасно утро е навън -

слънцето блести между листата,

но от едничка мисъл съм отново опиянен -

мистерията зад отсрещната врата.

 

Излизам със надежда да надникна

за малко в синия апартамент,

но все така затворена вратата

целува сивия цимент.

 

Гмуркам се отново във живота,

течащ зад моя нисък праг,

но то живот ли е, когато в него няма

червена топлота със дъх на морски бряг.

 

Листата падат бавно и отлитат,

и хрупат под стотици стъпала.

А тези стъпала къде отиват?

Напразно следват някоя мечта.

 

И погледите празни, замъглени

се впиват в сивотата на града,

но мойте сетива са устремени

към непозната червеникава вълна.

 

Какво съм аз във този филм безкраен,

когато, уморен от светлина

единственото нещо, що не виждам

са къдриците червени на нощта.

   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Бум- бум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...