9 июн. 2007 г., 12:02

ЧЕСТИТО ЗАГУБИ!

1.5K 0 11

Бяхме трима,

нито човек по-малко,

трима

и беше мрак.

Tри силуета играха превзето

на "кой ли ще стане на другия враг"!

Tрима,

нито човек по-малко!

Аз се спънах в живота

и паднах по гръб,

над мен засияха

двама с лопати,

избухнах във смях

и им казах,че пръв

ще спечеля играта

"прецакай приятеля"!

Първият жетон нарекох нахалство

и го подарих

на първия от нас.

Аз не крия, че той не беше наясно,

че всъщност играе на лоша игра!

Но какво пък!

То, вярно,

че малко останахме хората днес

и в наш интерес е

да бъдем приятели,

но ето, че само

след няколко букви

приятелите стават предатели!

Друг жетон нарекох лъжа

и го дадох с усмивка

на нея - лукавата.

Тя ме простреля с едното око

и веднага ми върна

ресто - измама!

Надявах се аз

да изгубя играта

и всичко да бъде, както преди,

преди да боли беше толкоз приятно,

че не исках да свършват НАШИТЕ дни!

Ще я питам сега,

така, риторично:

"Защо изкривихме живота-мечта?"

Тя смее се бясно и вика:

"Къде ме отнесе

в друга тематика,

кой е животът

за който говориш?

Не виждаш ли -

това е само игра!

А бяхме трима,

нито човек по-малко,

но само бяхме -

сред трима се оказах сам!

Бръкнах си в джоба,

извадих жетон,

който сякаш говори без думи,

обърнах гърба му,

тогава видях,

че пише неясно - ЧЕСТИТО, ЗАГУБИ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Икабод Крейн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • (наистина трябва ни само един приятел и една любов,а когато загубим и тях боли.адмирации
  • Поздрав! Стиха ти е като огледало-всеки може да намери себе си в него.
  • А това е трепач!
  • много ми хареса,почти в същото положение съм и това стихотворение ми бръкна в сърцето
  • Честито спечели,
    приятели много с това стихотворение,
    виж ни сега онемели,
    пред твойто човешко проникновение.
    Браво!Страхотен стих!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...