Бяхме трима,
нито човек по-малко,
трима
и беше мрак.
Tри силуета играха превзето
на "кой ли ще стане на другия враг"!
Tрима,
нито човек по-малко!
Аз се спънах в живота
и паднах по гръб,
над мен засияха
двама с лопати,
избухнах във смях
и им казах,че пръв
ще спечеля играта
"прецакай приятеля"!
Първият жетон нарекох нахалство
и го подарих
на първия от нас.
Аз не крия, че той не беше наясно,
че всъщност играе на лоша игра!
Но какво пък!
То, вярно,
че малко останахме хората днес
и в наш интерес е
да бъдем приятели,
но ето, че само
след няколко букви
приятелите стават предатели!
Друг жетон нарекох лъжа
и го дадох с усмивка
на нея - лукавата.
Тя ме простреля с едното око
и веднага ми върна
ресто - измама!
Надявах се аз
да изгубя играта
и всичко да бъде, както преди,
преди да боли беше толкоз приятно,
че не исках да свършват НАШИТЕ дни!
Ще я питам сега,
така, риторично:
"Защо изкривихме живота-мечта?"
Тя смее се бясно и вика:
"Къде ме отнесе
в друга тематика,
кой е животът
за който говориш?
Не виждаш ли -
това е само игра!
А бяхме трима,
нито човек по-малко,
но само бяхме -
сред трима се оказах сам!
Бръкнах си в джоба,
извадих жетон,
който сякаш говори без думи,
обърнах гърба му,
тогава видях,
че пише неясно - ЧЕСТИТО, ЗАГУБИ!
© Икабод Крейн Todos los derechos reservados