9.06.2007 г., 12:02

ЧЕСТИТО ЗАГУБИ!

1.5K 0 11

Бяхме трима,

нито човек по-малко,

трима

и беше мрак.

Tри силуета играха превзето

на "кой ли ще стане на другия враг"!

Tрима,

нито човек по-малко!

Аз се спънах в живота

и паднах по гръб,

над мен засияха

двама с лопати,

избухнах във смях

и им казах,че пръв

ще спечеля играта

"прецакай приятеля"!

Първият жетон нарекох нахалство

и го подарих

на първия от нас.

Аз не крия, че той не беше наясно,

че всъщност играе на лоша игра!

Но какво пък!

То, вярно,

че малко останахме хората днес

и в наш интерес е

да бъдем приятели,

но ето, че само

след няколко букви

приятелите стават предатели!

Друг жетон нарекох лъжа

и го дадох с усмивка

на нея - лукавата.

Тя ме простреля с едното око

и веднага ми върна

ресто - измама!

Надявах се аз

да изгубя играта

и всичко да бъде, както преди,

преди да боли беше толкоз приятно,

че не исках да свършват НАШИТЕ дни!

Ще я питам сега,

така, риторично:

"Защо изкривихме живота-мечта?"

Тя смее се бясно и вика:

"Къде ме отнесе

в друга тематика,

кой е животът

за който говориш?

Не виждаш ли -

това е само игра!

А бяхме трима,

нито човек по-малко,

но само бяхме -

сред трима се оказах сам!

Бръкнах си в джоба,

извадих жетон,

който сякаш говори без думи,

обърнах гърба му,

тогава видях,

че пише неясно - ЧЕСТИТО, ЗАГУБИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Икабод Крейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • (наистина трябва ни само един приятел и една любов,а когато загубим и тях боли.адмирации
  • Поздрав! Стиха ти е като огледало-всеки може да намери себе си в него.
  • А това е трепач!
  • много ми хареса,почти в същото положение съм и това стихотворение ми бръкна в сърцето
  • Честито спечели,
    приятели много с това стихотворение,
    виж ни сега онемели,
    пред твойто човешко проникновение.
    Браво!Страхотен стих!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...