16 мар. 2010 г., 15:37

Четецът

893 0 2

Четецът


Книгата разтворена седи.

- Няма го... няма го!

Казват отсечено редовете

на началните строфи.

Времето бавно изтече

като края на стиха,

като края на пътуването,

като края на срещата!

Всичко е черно на бяло,

като буквите върху листа,

като недовършената любов,

като премълчаната прошка!

- Няма го!

Мирисът на стара хартия

само остана...

Мълчанието тягостно

с историите, които недоразказа

и романсите, които недочете...

- Няма го!

Напомня книгата разтворена,
черно на бяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветослава Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...