16 мар. 2010 г., 15:37

Четецът

897 0 2

Четецът


Книгата разтворена седи.

- Няма го... няма го!

Казват отсечено редовете

на началните строфи.

Времето бавно изтече

като края на стиха,

като края на пътуването,

като края на срещата!

Всичко е черно на бяло,

като буквите върху листа,

като недовършената любов,

като премълчаната прошка!

- Няма го!

Мирисът на стара хартия

само остана...

Мълчанието тягостно

с историите, които недоразказа

и романсите, които недочете...

- Няма го!

Напомня книгата разтворена,
черно на бяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветослава Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...