Mar 16, 2010, 3:37 PM

Четецът

883 0 2

Четецът


Книгата разтворена седи.

- Няма го... няма го!

Казват отсечено редовете

на началните строфи.

Времето бавно изтече

като края на стиха,

като края на пътуването,

като края на срещата!

Всичко е черно на бяло,

като буквите върху листа,

като недовършената любов,

като премълчаната прошка!

- Няма го!

Мирисът на стара хартия

само остана...

Мълчанието тягостно

с историите, които недоразказа

и романсите, които недочете...

- Няма го!

Напомня книгата разтворена,
черно на бяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветослава Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...