Четеш ти моите стихове.

Ужасни са, нали?

Описвам кръв и боеве -

тъй както са били.

Аз сякаш взимам те с ръце -

и те пренасям там.

Да влезе в твоето сърце -

това, което знам.

Чети - и нека те е страх.

А питаш ли ме мен?

Да, вярно е - че оцелях...

Но тъй съм променен.

Във атмосфера на терор

потапям те сега с ръка.

Ти ще изтръпнеш - няма спор.

Но всичко бе така.

Ти ще усетиш дъх на смърт,

барутна миризма.

Насочват и към твоята гръд

дуло на автомат.

Ще си представиш за момент

тоз полъх - на смъртта.

Ние заедно ще се пренесем

в онази зла тъма.

Ще дойдеш с мен в ужасен свят -

бе черен там деня.

Във онзи необятен град...

Ти вече го видя.

Ще си представиш ти сега

какво е да умреш.

И вътре в мен оназ тъга

за миг ще я съзреш.

Във онзи ужасяващ ад

доведох те - за миг.

Но ще те върна пак назад -

във следващия стих.

А после - после ми кажи,

че съм те лъгал аз.

И сигурно са това лъжи -

скалъпени така, за вас.

Но казах моите слова -

и мога да умра.

И нека да не вярват в това -

един ден ще ме разберат.