Четеш ти моите стихове.
Ужасни са, нали?
Описвам кръв и боеве -
тъй както са били.
Аз сякаш взимам те с ръце -
и те пренасям там.
Да влезе в твоето сърце -
това, което знам.
Чети - и нека те е страх.
А питаш ли ме мен?
Да, вярно е - че оцелях...
Но тъй съм променен.
Във атмосфера на терор
потапям те сега с ръка.
Ти ще изтръпнеш - няма спор.
Но всичко бе така.
Ти ще усетиш дъх на смърт,
барутна миризма.
Насочват и към твоята гръд
дуло на автомат.
Ще си представиш за момент
тоз полъх - на смъртта.
Ние заедно ще се пренесем
в онази зла тъма.
Ще дойдеш с мен в ужасен свят -
бе черен там деня.
Във онзи необятен град...
Ти вече го видя.
Ще си представиш ти сега
какво е да умреш.
И вътре в мен оназ тъга
за миг ще я съзреш.
Във онзи ужасяващ ад
доведох те - за миг.
Но ще те върна пак назад -
във следващия стих.
А после - после ми кажи,
че съм те лъгал аз.
И сигурно са това лъжи -
скалъпени така, за вас.
Но казах моите слова -
и мога да умра.
И нека да не вярват в това -
един ден ще ме разберат.
© Стефан Янев Всички права запазени