9 дек. 2005 г., 00:01

Четири сезона

885 0 0

Като капки от роса сълзи на лицето блестят,
като сняг сърцето от болка се рони,
като лед душа и сърце са сковани,
като вихър болката отнася всяка радост и топлина.
Но ето като слънце любовен образ сгрява скованата душа,
като нежен полъх усмивката отново на лице се връща,
като синьото море любовта преобръща празната душа.
Но отново есен в душата настъпва щом ти си тръгна
и като капещи листа надеждата малко по малко се изплъзва,
и като буреносен облак самота в душата настъпва,
и като в мъгла усмивката в болка се губи.
Но пак пролетният полъх ще задуха знам
и радостни птичи песни в душата се чуват,
и нежни пролетни лъчи душата сгряват,
и отново любовта на власт е сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....