Като капки от роса сълзи на лицето блестят,
като сняг сърцето от болка се рони,
като лед душа и сърце са сковани,
като вихър болката отнася всяка радост и топлина.
Но ето като слънце любовен образ сгрява скованата душа,
като нежен полъх усмивката отново на лице се връща,
като синьото море любовта преобръща празната душа.
Но отново есен в душата настъпва щом ти си тръгна
и като капещи листа надеждата малко по малко се изплъзва,
и като буреносен облак самота в душата настъпва,
и като в мъгла усмивката в болка се губи.
Но пак пролетният полъх ще задуха знам ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up