22 мая 2008 г., 16:18

Четиристишия 7

782 0 7
* * *

Сиво и скучно е - не за любов.
Точица вяра в очите ми - нежно-мъгливи...
Тръгваме - без благослов -
и се чувствам щастлива.


* * *

Изведнъж заваля.
В ручеи тръгна към мен синева.
Някой изруга пролетта
и доволно разтвори чадър.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, този дъжд!Нека вали и отмие всичко лошо, а след него да изгрее чудна дъгаПрекрасно!Поздрав от сърце
  • Харесвам ги краткостите
    Поздрав!
  • Поздравявам те
  • ех...тези чадъри...не ни трябват
    когато вали синева...нека вали...
    и аз се почувствах щастлива тук...при теб...
    с обич, мила Иванка...много ми харесаха...
  • Прекрасно казано:
    "Точица вяра в очите ми",
    "В ручеи тръгна към мен синева"
    Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...