Довереница (Дочка Василева)
486 17606
28 июн. 2019 г., 16:14

Четвърта събота... Поглед през рамото 

  Поэзия » Философская
1049 4 5

Съм габровска снаха, без бой признавам…

Свекървата, докато беше жива,

не спираше на гости да ме кани,

за да усетя как пулсира дивото.

То - дивото, аз толкова години

да опитомя не спирам да опитвам.

Ала сега покани ме Админът

и тутакси обърнах гръб на питомното.

А приказката ( както всяко лято)

започна с „Ох „ и „Ах” и със прегръдки.

Катанеца без шапка, но със камера

неспирно отразяваше по съвест.

Връз Мая - нова рокля на лалета,

до Креми редом - пухкав придружител.

Забрави Мая да ни тури етикети-

неразпознати трябваше да пием.

На Жани етикетче ù не трябва-

усмихната от километри грееше.

Непроменени - Гудман, Росен, Марци

и всички рицари от Откровения.

Един родопски бриз довея Плевел

и ЛияНик със поглед в морскосиньо.

Пристъпва царствено Ирена- 5-та

и даже Гобленка дотича от Севлиево.

Админът - тоз′ път никаква валута

и детелинките дори смени с бонбони,

че текстовете дето чел и слушал

във сайта все горчиви сълзи ронели.

И ни една Светлана не пристигна

(едната даже, вече и не лъже)

Дано разбират колко много липсват

и колко дълго после ще сме тъжни.

Тъгата… Липсата… Прелях за Ина…

(Самотен вълк и две самотни чаши)

Прелях за Пещерски, Енена и за Илко,

с увереност, че покрай нас седяха…

Тъгата… Болката… И как със тях се свиква

във книгата на Рени се разказва.

И как от бурята се раждат силите

и волята да отмъстиш наказвайки…

Не се броихме много ли сме, малко ли.

(ала достатъчни за всякакви вълнения.)

За шумни тостове и луди танци

по калдъръма на страноприемницата.

За времето след полунощ не зная нищо,

за следващия ден ще кажат други…

Със благодарност за разходката из дивото

и реверанс към Рени и към Любо…

22.06.2019г гр. Габрово

© Дочка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно си я описала в рими тази среща, Доче! Аз бях с Владислав Недялков, но защо нямам спомен да съм се запознавала с теб?... А много бих се радвала!...
  • Голяма усмивка си, Доче!
  • Доче, ама ме развесели! Да си знаеш и на мен липсваха останалите...Но се радвам,че морскосиньото срещна твоят жив и земен поглед. Радостта и честта си остава за мен. Благодаря ти!
  • Споделена емоция в рими.
  • Още една паметна среща...
    Пропуснах я! Причини много.
    Вярвам, ще хвана следващата!
    Година ще се моля Богу.
Предложения
: ??:??