Четвърта събота... Поглед през рамото
Съм габровска снаха, без бой признавам…
Свекървата, докато беше жива,
не спираше на гости да ме кани,
за да усетя как пулсира дивото.
То - дивото, аз толкова години
да опитомя не спирам да опитвам.
Ала сега покани ме Админът
и тутакси обърнах гръб на питомното.
А приказката ( както всяко лято)
започна с „Ох „ и „Ах” и със прегръдки.
Катанеца без шапка, но със камера
неспирно отразяваше по съвест.
Връз Мая - нова рокля на лалета,
до Креми редом - пухкав придружител.
Забрави Мая да ни тури етикети-
неразпознати трябваше да пием.
На Жани етикетче ù не трябва-
усмихната от километри грееше.
Непроменени - Гудман, Росен, Марци
и всички рицари от Откровения.
Един родопски бриз довея Плевел
и ЛияНик със поглед в морскосиньо.
Пристъпва царствено Ирена- 5-та
и даже Гобленка дотича от Севлиево.
Админът - тоз′ път никаква валута
и детелинките дори смени с бонбони,
че текстовете дето чел и слушал
във сайта все горчиви сълзи ронели.
И ни една Светлана не пристигна
(едната даже, вече и не лъже)
Дано разбират колко много липсват
и колко дълго после ще сме тъжни.
Тъгата… Липсата… Прелях за Ина…
(Самотен вълк и две самотни чаши)
Прелях за Пещерски, Енена и за Илко,
с увереност, че покрай нас седяха…
Тъгата… Болката… И как със тях се свиква
във книгата на Рени се разказва.
И как от бурята се раждат силите
и волята да отмъстиш наказвайки…
Не се броихме много ли сме, малко ли.
(ала достатъчни за всякакви вълнения.)
За шумни тостове и луди танци
по калдъръма на страноприемницата.
За времето след полунощ не зная нищо,
за следващия ден ще кажат други…
Със благодарност за разходката из дивото
и реверанс към Рени и към Любо…
22.06.2019г гр. Габрово
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
