Неусетно отново пристигна
на октомври четвъртия ден,
светлината духа ти повдигна,
и го прави за тебе свещен!
Аз не зная добре ли живееш
и дали вдъхновен е духът,
но с приятели щом си – младееш,
и намираш най-верния път!
Той те води към нещо значимо
да направиш през този живот...
Преповтаряш почти невидимо,
на Везните космичния код.
* * *
Към годините, дето ги имаш,
днес прибавяш си още една.
Да пребъдеш, да даваш, да взимаш
като всяка любима жена.
От живота сред райски градини,
приеми на духа младостта,
а нектара любовен с години,
да задържа у теб сладостта!
* * *
И когато съдбата те брули,
не плачи, твой учител е Бог!
Той те пази от хорските хули,
от небесния царствен чертог!
Ако паднеш – не чакай, но ставай,
щом дочуеш космичния зов...
Научи се, смирено прощавай!...
към всемира излъчвай любов!
И когато отново пристигне
на октомври четвъртия ден,
светлината духа да повдигне,
от звездите с лъчи обновен!
ред.: 16,30 ч. 4 октомври 2020
© Иванъ Митовъ Все права защищены