25 сент. 2008 г., 19:44

Чичо Гошо в трамвая

918 0 5
 

Чичо Гошо сутрин рано

сваля спалната пижама

и облича се за миг,

като истински войник.

 

Той обува си краката

и изхвърча през вратата.

За билети няма време,

от трамвая ще си вземе.

 

Точно спирката достигна

и трамваят му пристигна.

Сблъска се с тълпата мъжки

и увисна на две дръжки.

 

Той усмихна се щастливо.

Контрольорът викна диво:

"Карти и билети, моля,

давайте, че ще ви коля."

 

Чичо Гошо смънка нещо.

Леле, стана му горещо.

Контрольорът го подхвана

и го блъсна във тавана.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Y. Panda Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Успя да ме развеселиш! Браво!
  • наистина е много добро и забавно много ми хареса! продалжавай в същия дух да пишеш! УСПЕХ!
  • Готино стихче! Бравооо!!!
  • Сутринта, по тъмна доба, в автобуса имаше контрольор... И горкия си търкаше ръцете и смотолеви нещо от рода на: "Билети и карти", или поне така ми се стори (е, едва ли е предлагал гевреци...). А Чичо Гошо да не се притеснява, защото се случва на човек да се вози малко гратис
  • "Карти и билети, моля,
    давайте, че ще ви коля."

    Тва ме разби направо Успя да ме разсмееш

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....