25 сент. 2008 г., 19:44

Чичо Гошо в трамвая

916 0 5
 

Чичо Гошо сутрин рано

сваля спалната пижама

и облича се за миг,

като истински войник.

 

Той обува си краката

и изхвърча през вратата.

За билети няма време,

от трамвая ще си вземе.

 

Точно спирката достигна

и трамваят му пристигна.

Сблъска се с тълпата мъжки

и увисна на две дръжки.

 

Той усмихна се щастливо.

Контрольорът викна диво:

"Карти и билети, моля,

давайте, че ще ви коля."

 

Чичо Гошо смънка нещо.

Леле, стана му горещо.

Контрольорът го подхвана

и го блъсна във тавана.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Y. Panda Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Успя да ме развеселиш! Браво!
  • наистина е много добро и забавно много ми хареса! продалжавай в същия дух да пишеш! УСПЕХ!
  • Готино стихче! Бравооо!!!
  • Сутринта, по тъмна доба, в автобуса имаше контрольор... И горкия си търкаше ръцете и смотолеви нещо от рода на: "Билети и карти", или поне така ми се стори (е, едва ли е предлагал гевреци...). А Чичо Гошо да не се притеснява, защото се случва на човек да се вози малко гратис
  • "Карти и билети, моля,
    давайте, че ще ви коля."

    Тва ме разби направо Успя да ме разсмееш

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...