25 сент. 2008 г., 19:44

Чичо Гошо в трамвая

920 0 5
 

Чичо Гошо сутрин рано

сваля спалната пижама

и облича се за миг,

като истински войник.

 

Той обува си краката

и изхвърча през вратата.

За билети няма време,

от трамвая ще си вземе.

 

Точно спирката достигна

и трамваят му пристигна.

Сблъска се с тълпата мъжки

и увисна на две дръжки.

 

Той усмихна се щастливо.

Контрольорът викна диво:

"Карти и билети, моля,

давайте, че ще ви коля."

 

Чичо Гошо смънка нещо.

Леле, стана му горещо.

Контрольорът го подхвана

и го блъсна във тавана.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Y. Panda Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Успя да ме развеселиш! Браво!
  • наистина е много добро и забавно много ми хареса! продалжавай в същия дух да пишеш! УСПЕХ!
  • Готино стихче! Бравооо!!!
  • Сутринта, по тъмна доба, в автобуса имаше контрольор... И горкия си търкаше ръцете и смотолеви нещо от рода на: "Билети и карти", или поне така ми се стори (е, едва ли е предлагал гевреци...). А Чичо Гошо да не се притеснява, защото се случва на човек да се вози малко гратис
  • "Карти и билети, моля,
    давайте, че ще ви коля."

    Тва ме разби направо Успя да ме разсмееш

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...