Чичо пей, о, чичо пей,
нахлува песента отвънка,
за дъжд или за суховей,
пледира една струна тънка.
Седя на мойта судорма,
и слушам мъничкото птиче,
то все си пее песента,
докато котката край него тича.
Такъв е моят селски свят,
приемам го, не му се чудя,
той с мен върви от много млад,
и моята душевност буди!
27.08.2013 г. Драгойново
© Христо Славов Все права защищены