Чист

25 июл. 2017 г., 22:40

Поэзия » Философская, Другая

747 1 2

От дъжд пороен са измити

на тротоара плочите

и спомените ми за бъдеще

от минало прескочени.

От изобилие съм гладен,

преситен съм от недостатъчно,

побягнах без да се обръщам,

захвърлил суетата си.

Узрял за нещо още в зимата,

зелен на есента за златото,

не спрях да търся, за да имам,

пространството на лятото.

Забравих цял куп обещания

и плановете си дори забравих,

във морскосините си колебания,

на ветровете се оставих.

Дъжда обичам, който

изми на тротоара плочите,

и спомените ми за бъдеще,

които някога прескочих...