КРИЛА ОТ БИВШИ АНГЕЛИ
Нестихващи и дразнещи са мислите ми за спокойствие
Наситили са се на семпли / чужди / доводи
Безпътен скитам сам …и тръгнал съм от нищото
Препълнен от неслучили се спомени.
Между нестиснатите пръсти ми изтича смисъла,
а пътищата днес опасващи матрицата
не са достатъчни дори за кротка мъст -
обсебени от миналото на ментални хиксове.
Като новороден след кратки пирове
Безкръвен и неоткровен си слагам примката на шията
Не смятам , че напускам и през зъби съскам,
Безсилен, но някак недогонен от стихиите…
Ковачи на неопетнени младости
Ми сложиха крила, откъснати от бивши ангели –
Не ставаха за полети, но ставаха за скачане,
Със тях събирах запокитените радости
Очите ми ризкуваха и после пак се скриваха
След кратки или по-големи колебания
От бурите намираха укритие
В пукнатините на търкалящи се камъни…
Спокойствието се отлага пак,…за някога
Тогава аз ще имам своите си доводи
Дори и до безкрай да се надбягвам с нищото
Ще имам хляб, а може би и зрелища…,
Навярно даже скромни спомени…