Jul 25, 2017, 10:40 PM

Чист 

  Poetry » Phylosophy, Other
690 1 2

От дъжд пороен са измити

на тротоара плочите

и спомените ми за бъдеще

от минало прескочени.

 

От изобилие съм гладен,

преситен съм от недостатъчно,

побягнах без да се обръщам,

захвърлил суетата си.

           

Узрял за нещо още в зимата,

зелен на есента за златото,

не спрях да търся, за да имам,

пространството на лятото.

 

Забравих цял куп обещания

и плановете си дори забравих,

във морскосините си колебания,

на ветровете се оставих.

 

Дъжда обичам, който

изми на тротоара плочите,

и спомените ми за бъдеще,

които някога прескочих...

© Пламен Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??