Чист
От дъжд пороен са измити
на тротоара плочите
и спомените ми за бъдеще
от минало прескочени.
От изобилие съм гладен,
преситен съм от недостатъчно,
побягнах без да се обръщам,
захвърлил суетата си.
Узрял за нещо още в зимата,
зелен на есента за златото,
не спрях да търся, за да имам,
пространството на лятото.
Забравих цял куп обещания
и плановете си дори забравих,
във морскосините си колебания,
на ветровете се оставих.
Дъжда обичам, който
изми на тротоара плочите,
и спомените ми за бъдеще,
които някога прескочих...
© Пламен Христов All rights reserved.
