14 апр. 2009 г., 07:15

Човеци

868 0 1

Искам да срещна човек без око,

драпащ и зъзнеш в тъмата.

Искам да срещна човек без ръка,

молещ и търсещ пощада.

Искам с човек без достойнство и власт

сутрин да пия кафето,

нека с човек без наглост и свян

привечер да чуя звънчето.

Искам с човек съшит и без глас

аз да споделям дъгата.

Ако човек без наметка и ризница аз

срещна един път в тъмата,

с него ще искам в този скъп час

да чуя ромоленето на листата.

Може човек без стъпало и трон

да изкачи дори небесата,

може човек без ни най-малък наклон

да се търкулне и падне в мъглата.

Ако е този човек без капчица гордост и лик,

ако немолещ той надава гръмовен вик,

то искам да бъда със него сега,

когато ще дойде пощада,

и двамата с него сами на света

ще устроим такава забава,

че всички сакати, съшити, разбити

ще чуват гласовете на наште мечти неразмити.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...