Докога неспособност да късам листа?
Ще разтръскам дървото из корен.
Плодовете да паднат, виждам себе си като кора.
Дали е олющена тя?
Почукай по мен. Кожата ще издрънка на кухота.
Пораснали нокти и шепа глаголи.
Не търсим дълбоки, а нови води.
Мелодия страшна, далеч не е прясно
със твоите, моите прашни усти.
Говорим неясно, притичваме бясно, ...
Не е лесно да създаваш мелодия,
когато слухът ти не е готов.
Превръщаш се в нещо и някого,
когото сам не би поздравил.
И все пак – на брега стоим далече от мокрото. ...
Напразни мечти и безсрамни копнежи,
пламъкът трябва да бъде спрян.
И хаосът, който подреден не ще бъде,
е някъде звездно разпилян, разпилян.
В глътка от китара ...
Стоите вие и разговаряте
не ме канете при вас, моля ви.
Аз съм друг инструмент – вероятно цигулка.
Стоите вие и мислите,
добре че не ме поздравявате. ...
Time it was, and what a time it was, it was
A time of innocence, a time of confidences
Long ago, it must be, I have a photograph
Preserve your memories, they're all that's left you
Беше време, и какво време само, беше ...
Искам да срещна човек без око,
драпащ и зъзнеш в тъмата.
Искам да срещна човек без ръка,
молещ и търсещ пощада.
Искам с човек без достойнство и власт ...
