Искам да срещна човек без око,
драпащ и зъзнеш в тъмата.
Искам да срещна човек без ръка,
молещ и търсещ пощада.
Искам с човек без достойнство и власт
сутрин да пия кафето,
нека с човек без наглост и свян
привечер да чуя звънчето.
Искам с човек съшит и без глас
аз да споделям дъгата.
Ако човек без наметка и ризница аз
срещна един път в тъмата,
с него ще искам в този скъп час
да чуя ромоленето на листата.
Може човек без стъпало и трон
да изкачи дори небесата,
може човек без ни най-малък наклон
да се търкулне и падне в мъглата.
Ако е този човек без капчица гордост и лик,
ако немолещ той надава гръмовен вик,
то искам да бъда със него сега,
когато ще дойде пощада,
и двамата с него сами на света
ще устроим такава забава,
че всички сакати, съшити, разбити
ще чуват гласовете на наште мечти неразмити.
© Таня Todos los derechos reservados