„Човек е повече от своята съдба“
(келтска поговорка)
Борим се за глътка въздух,
заровени в невидим пясък.
Пред нас е върволица гърбове,
а гарвани връхлитат ни с крясък.
Изпраща ли ги тях Андраста
или ни носят вест от Мориган?
Душите се прераждат в пеперуди
сред залеза в кървища облян.
Запалените клади на тринайсти
петък го извайват в ден велик.
Изчезва „глиненото“ щастие
и към слънцето политат чучулиги.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
