„Човек е повече от своята съдба“
(келтска поговорка)
Борим се за глътка въздух,
заровени в невидим пясък.
Пред нас е върволица гърбове,
а гарвани връхлитат ни с крясък.
Изпраща ли ги тях Андраста
или ни носят вест от Мориган?
Душите се прераждат в пеперуди
сред залеза в кървища облян.
Запалените клади на тринайсти
петък го извайват в ден велик.
Изчезва „глиненото“ щастие
и към слънцето политат чучулиги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
