(келтска поговорка)
Борим се за глътка въздух,
заровени в невидим пясък.
Пред нас е върволица гърбове,
а гарвани връхлитат ни с крясък.
Изпраща ли ги тях Андраста
или ни носят вест от Мориган?
Душите се прераждат в пеперуди
сред залеза в кървища облян.
Запалените клади на тринайсти
петък го извайват в ден велик.
Изчезва „глиненото“ щастие
и към слънцето политат чучулиги.
© Вили Тодоров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
