perov (Валдемар)
83 96
3 июл. 2014 г., 14:40

Човеко мой 

  Поэзия » Другая
397 0 4

 

 

Ако животът те препъне

и те просне на земята,

и лицето ти навре в калта,

не се плаши, не се отчайвай,

понякога той зъл е, гаден...

Полека надигни глава омърлян,

изтрий си очите изкаляни,

после се бавно изправи,

погледни небето тъй тъмно,

пълно с неизбледняващи звезди,

внимателно ти взри се -

с една по-малко са, нали!

Няма я! Тя беше твоята, твоя грях,

замъглила ти очите със мечтания,

но виж колко още остават -

от кал създаден си, от звездния прах,

със своята прах ще ги захраниш -

такъв е всемирния кръговрат!

Обичай ги и тях, и в гадния живот

ще си останеш свят,

Човеко мой, изкалян...

 

 

 

© Валдемар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички, посетили страничката ми!
  • "Човеко мой, изкалян..."
    ---------------------------------------------------
    Справедлива присъда на нашето време, в което
    е на мода само материалното, а човешкото у човека
    вече не е на почит...
    Много силен и докосващ сърцето стих, с много
    актуално послание! Поздрави!
  • това което не ни убива, ни прави по-силни...
    хубаво послание..
  • Обичай ги и тях, и в гадния живот
    ще си останеш свят,
    харесах!
Предложения
: ??:??