Човеко мой
Ако животът те препъне
и те просне на земята,
и лицето ти навре в калта,
не се плаши, не се отчайвай,
понякога той зъл е, гаден...
Полека надигни глава омърлян,
изтрий си очите изкаляни,
после се бавно изправи,
погледни небето тъй тъмно,
пълно с неизбледняващи звезди,
внимателно ти взри се -
с една по-малко са, нали!
Няма я! Тя беше твоята, твоя грях,
замъглила ти очите със мечтания,
но виж колко още остават -
от кал създаден си, от звездния прах,
със своята прах ще ги захраниш -
такъв е всемирния кръговрат!
Обичай ги и тях, и в гадния живот
ще си останеш свят,
Човеко мой, изкалян...
© Валдемар All rights reserved.
