Сърцето ми е толкова безкрайно -
събира сякаш всички светове...
Писателят навярно го е чувствал,
когато казал е, че нашата душа
е Божията всъщност...
Човекът е изпълнен със загадки...
дори най-дългият живот не стига
да опознаем себе си...
затуй аз вярвам, че създадени били сме
да покориме Вечността!
Голяма мощ дълбоко е задрямала
в най-тайни кътчета на наште същества
и само единични гении
успяват да събудят лъч-искра,
за да разпръсне малко светлина
и да съзреме Пътя...
Христос ни е показал как чрез вярата
ни осенява сила от небесните места
и всичко достижимо и възможно е -
започват да се раждат чудеса!
А те изпълват с светлина живота ни
и дават ни надежда най-добра,
че можем да достигнем красотата
на Бога в нашата душа!
14.11.2007 г.
11.05 ч.
© Гергина Петкова Все права защищены
много целувки и прегръдки