15 нояб. 2007 г., 17:25

Човекът

1.3K 0 14

Сърцето ми е толкова безкрайно -

събира сякаш всички светове...

Писателят навярно го е чувствал,

когато казал е, че нашата душа

е Божията всъщност...

 

Човекът е изпълнен със загадки...

дори най-дългият живот не стига

да опознаем себе си...

затуй аз вярвам, че създадени били сме

да покориме Вечността!

 

Голяма мощ дълбоко е задрямала

в най-тайни кътчета на наште същества

и само единични гении

успяват да събудят лъч-искра,

за да разпръсне малко светлина

и да съзреме Пътя...

 

Христос ни е показал как чрез вярата

ни осенява сила от небесните места

и всичко достижимо и възможно е -

започват да се раждат чудеса!

 

А те изпълват с светлина живота ни

и дават ни надежда най-добра,

че можем да достигнем красотата

на Бога в нашата душа!

 

14.11.2007 г.

11.05 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • поздравления ГЕри и от мен
    много целувки и прегръдки
  • Благодаря ти много,Митко
  • Сега те откривам и те поздравявам.Чудесно пишеш.Успех.
  • Благодаря на всички за ласкавите изказванияСпециално на МимиМного поздрави и прегръдки от мен!!!
  • Много хубаво стихотворение. Благодаря ти че ви го прати вчера по скайпа. Наистина много докосващо стихотворение. Нека живота ти винаги да е изпълнен с Божията светлина и да имаш Неговият мир и Неговато любов вътре в сърцето си до края на живота ти.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...