15.11.2007 г., 17:25

Човекът

1.3K 0 14

Сърцето ми е толкова безкрайно -

събира сякаш всички светове...

Писателят навярно го е чувствал,

когато казал е, че нашата душа

е Божията всъщност...

 

Човекът е изпълнен със загадки...

дори най-дългият живот не стига

да опознаем себе си...

затуй аз вярвам, че създадени били сме

да покориме Вечността!

 

Голяма мощ дълбоко е задрямала

в най-тайни кътчета на наште същества

и само единични гении

успяват да събудят лъч-искра,

за да разпръсне малко светлина

и да съзреме Пътя...

 

Христос ни е показал как чрез вярата

ни осенява сила от небесните места

и всичко достижимо и възможно е -

започват да се раждат чудеса!

 

А те изпълват с светлина живота ни

и дават ни надежда най-добра,

че можем да достигнем красотата

на Бога в нашата душа!

 

14.11.2007 г.

11.05 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздравления ГЕри и от мен
    много целувки и прегръдки
  • Благодаря ти много,Митко
  • Сега те откривам и те поздравявам.Чудесно пишеш.Успех.
  • Благодаря на всички за ласкавите изказванияСпециално на МимиМного поздрави и прегръдки от мен!!!
  • Много хубаво стихотворение. Благодаря ти че ви го прати вчера по скайпа. Наистина много докосващо стихотворение. Нека живота ти винаги да е изпълнен с Божията светлина и да имаш Неговият мир и Неговато любов вътре в сърцето си до края на живота ти.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...