29 янв. 2011 г., 02:18

Човекът често сам си е виновен

1.2K 0 11

ЧОВЕКЪТ ЧЕСТО САМ СИ Е ВИНОВЕН

 

Един живот доникъде не стига,

нещата земни в пълен ред да приведе.

Че хаосът от мисли е верига,

която лесно може да ни подведе.

 

Нерядко тръгваме в посока грешна,

пропуснали транзит най-верния разклон.

Но няма да намерим помощ спешна

при чакащият ни безмилостен наклон.

 

Човекът често сам си е виновен,

защото мисли „след това”, а не "преди".

Дори забравя и съвет основен:

да мисли с ум, а не с това... на що седи.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...