29.01.2011 г., 2:18

Човекът често сам си е виновен

1.2K 0 11

ЧОВЕКЪТ ЧЕСТО САМ СИ Е ВИНОВЕН

 

Един живот доникъде не стига,

нещата земни в пълен ред да приведе.

Че хаосът от мисли е верига,

която лесно може да ни подведе.

 

Нерядко тръгваме в посока грешна,

пропуснали транзит най-верния разклон.

Но няма да намерим помощ спешна

при чакащият ни безмилостен наклон.

 

Човекът често сам си е виновен,

защото мисли „след това”, а не "преди".

Дори забравя и съвет основен:

да мисли с ум, а не с това... на що седи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...