29.01.2011 г., 2:18 ч.
Човекът често сам си е виновен
ЧОВЕКЪТ ЧЕСТО САМ СИ Е ВИНОВЕН
Един живот доникъде не стига,
нещата земни в пълен ред да приведе.
Че хаосът от мисли е верига,
която лесно може да ни подведе.
Нерядко тръгваме в посока грешна,
пропуснали транзит най-верния разклон.
Но няма да намерим помощ спешна
при чакащият ни безмилостен наклон.
Човекът често сам си е виновен,
защото мисли „след това”, а не "преди".
Дори забравя и съвет основен:
да мисли с ум, а не с това... на що седи.
© Христо Запрянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Съгласна съм с казаното!
-
-
Хареса ми! Поздрав!
-
много точно казано
-
ама точно така се получава, Христо...
за жалост болшинството от нас, точно с тази част на тялото мислят...
и главите са си зарили в пясъка.
ама, нали знаеш, че който си върти задника на всички посоки, какво го чака???
поздравления! -
Точно казано!
-
Чувството за вина е нещо много тежко, непосилно даже...
Харесва ми написаното, издава житейската ти позиция и сила,
дори и поднесено в хумористичен план.
Поздрави! -
Поздрав за написаното!
-
Абсолютно точно!Много добре си го изразил!Поздрав!
-
Добър съвет-стих! Сърдечни поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
С такова нетърпение чакам поезията ти!
Много поучителен,представен по свеж начин!
Обещавам в мислите да сложа ред!
И да помня основния съвет...