22 мая 2024 г., 12:08

Човекът е метафора на Бога

368 3 3

ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА

Метафората може да убива.
Но може и от смърт да те спаси.
Понявга тя е жулеща коприва.
Понявга сноп девойчини коси.

Красива като късен летен залез.
Печална – като есенна трева.
Записвам я в небето с показалец –
дано я помни някой след това?

Тя винаги ми слита – ненадейна.
Като врабче в душата ми кълве.
Из нейните предели да се рейна,
откривам низ от нови светове.

В убийствената нейна холограма
понякога се чувствам тъй щастлив!
Със нея даже и възможност няма
навеки да изпадна в нервен срив.

Със нея някой ден дори ще мога
да се измъкна жив от "Пирогов".
Човекът е метафора на Бога! –
четете го? – Вселена от Любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...