22 may 2024, 12:08

Човекът е метафора на Бога

  Poesía
373 3 3

ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА

Метафората може да убива.
Но може и от смърт да те спаси.
Понявга тя е жулеща коприва.
Понявга сноп девойчини коси.

Красива като късен летен залез.
Печална – като есенна трева.
Записвам я в небето с показалец –
дано я помни някой след това?

Тя винаги ми слита – ненадейна.
Като врабче в душата ми кълве.
Из нейните предели да се рейна,
откривам низ от нови светове.

В убийствената нейна холограма
понякога се чувствам тъй щастлив!
Със нея даже и възможност няма
навеки да изпадна в нервен срив.

Със нея някой ден дори ще мога
да се измъкна жив от "Пирогов".
Човекът е метафора на Бога! –
четете го? – Вселена от Любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...