May 22, 2024, 12:08 PM

Човекът е метафора на Бога

  Poetry
364 3 3

ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА

Метафората може да убива.
Но може и от смърт да те спаси.
Понявга тя е жулеща коприва.
Понявга сноп девойчини коси.

Красива като късен летен залез.
Печална – като есенна трева.
Записвам я в небето с показалец –
дано я помни някой след това?

Тя винаги ми слита – ненадейна.
Като врабче в душата ми кълве.
Из нейните предели да се рейна,
откривам низ от нови светове.

В убийствената нейна холограма
понякога се чувствам тъй щастлив!
Със нея даже и възможност няма
навеки да изпадна в нервен срив.

Със нея някой ден дори ще мога
да се измъкна жив от "Пирогов".
Човекът е метафора на Бога! –
четете го? – Вселена от Любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...