Валери_Станков (Валери Станков)
1503 986
15 янв. 2025 г., 17:51

Човекът е търкулнато мънисто 

  Поэзия
100 2 3

ЧОВЕКЪТ Е ТЪРКУЛНАТО МЪНИСТО

 

... аз зная как се диша без пари,

и как с пари не може да се диша –

когато тръгна в парка призори,

не ми тежи бюджетният излишък,

 

дали с монета в бабино кърпле,

или с имане, трупано в каруци –

с илюзията, че живеем зле,

ще надживеем синове и внуци,

 

и – чудя се? – щом има за едни,

защо да няма и за всички други? –

нали, щом свършат земните ни дни,

изчезват слава, злато, власт, заслуги,

 

дори без пукнат лев да отлетя,

един лиричен Чичко Безпаричко! –

със птиците и с туфите цветя

на този свят аз вече имах всичко,

 

щом банките затворят през нощта,

спя дълго, леко, праведно и чисто...

Когато си отива от света,

човекът е търкулнато мънисто.

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "....щом има за едни,
    защо да няма и за всички други? " точно!
  • Красота, любов и смирение!
  • дори без пукнат лев да отлетя,
    един лиричен Чичко Безпаричко! –
    със птиците и с туфите цветя
    на този свят аз вече имах всичко,

    Когато мама си отиваше, гледах с празен поглед апартамента й - рекох си, цял живот събираш, стискаш се, и какво?... Накрая не ти трябва нищо.
Предложения
: ??:??