Човекът е търкулнато мънисто

15 ene 2025, 17:51

Poesía

101 2 3

ЧОВЕКЪТ Е ТЪРКУЛНАТО МЪНИСТО

... аз зная как се диша без пари,

и как с пари не може да се диша –

когато тръгна в парка призори,

не ми тежи бюджетният излишък,

дали с монета в бабино кърпле,

или с имане, трупано в каруци –

с илюзията, че живеем зле,

ще надживеем синове и внуци,

и – чудя се? – щом има за едни,

защо да няма и за всички други? –

нали, щом свършат земните ни дни,

изчезват слава, злато, власт, заслуги,

дори без пукнат лев да отлетя,

един лиричен Чичко Безпаричко! –

със птиците и с туфите цветя

на този свят аз вече имах всичко,

щом банките затворят през нощта,

спя дълго, леко, праведно и чисто...

Когато си отива от света,

човекът е търкулнато мънисто.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ДИС (Деа)

2025-01-16T13:46:29+02:00

"....щом има за едни,
защо да няма и за всички други? " точно!
zelenaradost (Милена Френкева)

2025-01-16T05:34:09+02:00

Красота, любов и смирение!
yotovava (Валентина Йотова)

2025-01-15T18:05:16+02:00

дори без пукнат лев да отлетя,
един лиричен Чичко Безпаричко! –
със птиците и с туфите цветя
на този свят аз вече имах всичко,

Когато мама си отиваше, гледах с празен поглед апартамента й - рекох си, цял живот събираш, стискаш се, и какво?... Накрая не ти трябва нищо.