Човекът е търкулнато мънисто
ЧОВЕКЪТ Е ТЪРКУЛНАТО МЪНИСТО
... аз зная как се диша без пари,
и как с пари не може да се диша –
когато тръгна в парка призори,
не ми тежи бюджетният излишък,
дали с монета в бабино кърпле,
или с имане, трупано в каруци –
с илюзията, че живеем зле,
ще надживеем синове и внуци,
и – чудя се? – щом има за едни,
защо да няма и за всички други? –
нали, щом свършат земните ни дни,
изчезват слава, злато, власт, заслуги,
дори без пукнат лев да отлетя,
един лиричен Чичко Безпаричко! –
със птиците и с туфите цветя
на този свят аз вече имах всичко,
щом банките затворят през нощта,
спя дълго, леко, праведно и чисто...
Когато си отива от света,
човекът е търкулнато мънисто.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
