15 дек. 2005 г., 19:36

Човекът, който си продаде душата

1.2K 0 2

В мрачни мисли бях потънал преди време аз,

мисли за отвъдното, да го посетя в злокобен час.

Не виждах смисъл да живея, нито да се боря,

омръзна ми – с живота повече не исках аз да споря.

И в един миг случи се нещо изумително със мен:

в стаята изникна дяволът. Бях слисан. Адски ужасен!

Започна той с глас кротък, тих,  делово да ми говори.

Поуспокоих се малко, дори добряк взе че ми се стори...

Предложи ми оферта – да ме направи влиятелен човек,

а житейският ми път да стане приказен, безгрижен, лек.

В отплата скромна, душата ми поиска начаса да вземе,

каза, че по-добре ще съм – „от нищо няма да ми дреме”.

В началото упорствах, не исках  за сделката да знам,

но той усмихна се лукаво: „Не ставай ти глупак голям!

Ще тънеш ти завинаги в разгул невероятен и разкош,

няма да ходиш все опърпан и в джоба с последен грош”

Започнах да размислям трезво. Казах си: „Защо пък не?”

Нека и аз да се почувствам като бял човек. Веднъж поне.

Животът ни и без това борба е за оцеляване безспир,

защо да не използвам случая  на този рядък келепир?

Да, продадох си душата. Стиснахме ръцете си накрая,

а събитията сетни ме караха да мисля, че съм в рая...

Купих си кола бронирана и яка. Возеха ме като депутат,

а в „Бояна” построих си мъничък и скромен, приказен палат.

Обиколих света с круизи. Видях острови далечни, екзотични.

Станах нов човек – с помисли велики, обожествени, олигархични.

Забравих откъде съм тръгнал и какъв несретник аз съм бил.

Изхвърлих от душата добротата. Бях роден брат на Сатанаил...

Не се оплаквам. Не знам какъв ще бъде животът ми до края,

нито пък ме интересува дали след смъртта си ще отида в рая!

Като мене има много. Не съм единствен, това добре го знам.

Е, от кумова срама влизам да се моля понякога в някой храм...

...........................................................................................................

Това е приказката недовършена с елемент социален и вълшебен,

а за да няма повече такива като мен, май нужен е голям молебен.

 

14.12.2005 г.

София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • има два смисала на продажба на душа-преносен и пряк-дано не е от 2 вид.Поздравления
  • Най-голямата грешка на хората е,че нарушават принципите си.Но още по-голям грях е когато няма изградени такива...
    Да,слаба е човешката воля ...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...