2 мая 2012 г., 09:42

Човекът -- пъргав похитител 

  Поэзия » Философская
736 0 8

Човекът - пъргав похитител
на дълго раснали цветя,
на век строени къщи жител,
врати затръшващ с лекота,

събира перлите със трепет,
разкъсва наниза за миг
и хваленето с нежен шепот
за глупост обявява с вик.

Но пеят войнствата крилати -
да млъкнат кой ще им вмени? -
пребъдват - кой ще ги поклати? -
смарагдовите планини.

И в мен тъй две очи любими
блестят необезпокоими.

© Тошко Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??