Човекът -- пъргав похитител
Човекът - пъргав похитител
на дълго раснали цветя,
на век строени къщи жител,
врати затръшващ с лекота,
събира перлите със трепет,
разкъсва наниза за миг
и хваленето с нежен шепот
за глупост обявява с вик.
Но пеят войнствата крилати -
да млъкнат кой ще им вмени? -
пребъдват - кой ще ги поклати? -
смарагдовите планини.
И в мен тъй две очи любими
блестят необезпокоими.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тошко Все права защищены
