May 2, 2012, 9:42 AM

Човекът -- пъргав похитител 

  Poetry » Phylosophy
734 0 8

Човекът - пъргав похитител
на дълго раснали цветя,
на век строени къщи жител,
врати затръшващ с лекота,

събира перлите със трепет,
разкъсва наниза за миг
и хваленето с нежен шепот
за глупост обявява с вик.

Но пеят войнствата крилати -
да млъкнат кой ще им вмени? -
пребъдват - кой ще ги поклати? -
смарагдовите планини.

И в мен тъй две очи любими
блестят необезпокоими.

© Тошко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??