Валери_Станков (Валери Станков)
1149 825
25 февр. 2023 г., 12:55

Човекът с тъпата брадва 

  Поэзия
176 4 5

ЧОВЕКЪТ С ТЪПАТА БРАДВА

 

... Човеко – трън в полето със бодли, света осеял с трупове и трупи,
сечеш дърво – и адски те боли, щом дръжката на брадвата се счупи,
на хвърлей вик от своя съден ден – и тъй далеч от Божията казън,
от мускулите свои възхитен, до днес една светулка ли премаза? –
един ли връх без дъх си покорил, катерейки се по гърба на други,

 

забрави ли? – животецът е мил за всички хора, птици и влечуги,
природата е с простички права, изправя се дори след ядрен удар! –
и болчицата литва след това! – от червея се раждат пеперуди,
Човеко, стиснал брадвата в юмрук, по дяволите как да те запратя?...
Единственият повод – да съм тук, е да живеем с тебе като братя.

 

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • През тия 3-4 месеца, Жоре, откакто съм тук, ми е адски смешна ситуацията на взаимното "облизване" в коментарната опция под творбите. Т. е. – ако коментираш, коментират те и теб. Мълчиш ли си, четат – и отминават. Както е рекъл мъдрият български народ – "Ти на мене, аз на тебе!"
  • на хвърлей вик от своя съден ден – и тъй далеч от Божията казън,
    от мускулите свои възхитен, до днес една светулка ли премаза?
    😦😓😓
  • Толкова силно, красиво, дълбоко по смисъл, а сякаш на един дъх изречено. Първи екземпляр от колекцията ми "Любими", взех си го току що. Показно за поезия!
  • Много харесвам!
  • Урок по поезия - кратко и категоримно.

    Удоволствие е да те чета.

    един ли връх без дъх си покорил, катерейки се по гърба на други,
    забрави ли? – животецът е мил за всички хора, птици и влечуги,
Предложения
: ??:??