25 feb 2023, 12:55

Човекът с тъпата брадва

  Poesía
393 5 5

ЧОВЕКЪТ С ТЪПАТА БРАДВА

 

... Човеко – трън в полето със бодли, света осеял с трупове и трупи,
сечеш дърво – и адски те боли, щом дръжката на брадвата се счупи,
на хвърлей вик от своя съден ден – и тъй далеч от Божията казън,
от мускулите свои възхитен, до днес една светулка ли премаза? –
един ли връх без дъх си покорил, катерейки се по гърба на други,

 

забрави ли? – животецът е мил за всички хора, птици и влечуги,
природата е с простички права, изправя се дори след ядрен удар! –
и болчицата литва след това! – от червея се раждат пеперуди,
Човеко, стиснал брадвата в юмрук, по дяволите как да те запратя?...
Единственият повод – да съм тук, е да живеем с тебе като братя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • През тия 3-4 месеца, Жоре, откакто съм тук, ми е адски смешна ситуацията на взаимното "облизване" в коментарната опция под творбите. Т. е. – ако коментираш, коментират те и теб. Мълчиш ли си, четат – и отминават. Както е рекъл мъдрият български народ – "Ти на мене, аз на тебе!"
  • на хвърлей вик от своя съден ден – и тъй далеч от Божията казън,
    от мускулите свои възхитен, до днес една светулка ли премаза?
    😦😓😓
  • Толкова силно, красиво, дълбоко по смисъл, а сякаш на един дъх изречено. Първи екземпляр от колекцията ми "Любими", взех си го току що. Показно за поезия!
  • Много харесвам!
  • Урок по поезия - кратко и категоримно.

    Удоволствие е да те чета.

    един ли връх без дъх си покорил, катерейки се по гърба на други,
    забрави ли? – животецът е мил за всички хора, птици и влечуги,

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...