Човекът с тъпата брадва
ЧОВЕКЪТ С ТЪПАТА БРАДВА
... Човеко – трън в полето със бодли, света осеял с трупове и трупи,
сечеш дърво – и адски те боли, щом дръжката на брадвата се счупи,
на хвърлей вик от своя съден ден – и тъй далеч от Божията казън,
от мускулите свои възхитен, до днес една светулка ли премаза? –
един ли връх без дъх си покорил, катерейки се по гърба на други,
забрави ли? – животецът е мил за всички хора, птици и влечуги,
природата е с простички права, изправя се дори след ядрен удар! –
и болчицата литва след това! – от червея се раждат пеперуди,
Човеко, стиснал брадвата в юмрук, по дяволите как да те запратя?...
Единственият повод – да съм тук, е да живеем с тебе като братя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
