31 июл. 2009 г., 01:08

Човекът в огледалото 

  Поэзия » Философская
607 0 2
Няма лек за тъгата.
Има само хапчета,
които мисълта размиват.
Обличат с ленностни одежди
живота ми и го убиват.
Не ща да спирам...
Ах ,защо не ща да спирам!
Кога съм жив, кога умирам?
Левитирам над света в мъглявина и болка,
без смисъл в нищо да съзирам.
Живях като птица,
а завършвам в гробище за самолети. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Попова Все права защищены

Предложения
: ??:??