Rainrhymes (Радостина Попова)
53

31 июл. 2009 г., 01:08

Човекът в огледалото

Поэзия » Философская

753 0 2

Няма лек за тъгата.

Има само хапчета,

които мисълта размиват.

Обличат с ленностни одежди

живота ми и го убиват.

Не ща да спирам...

Ах ,защо не ща да спирам!

Кога съм жив, кога умирам?

Левитирам над света в мъглявина и болка,

без смисъл в нищо да съзирам.

Живях като птица,

а завършвам в гробище за самолети.

Разбити като мечти.

Мръсни и грозни - като живот без вяра.

Къде останаха на младостта реките сладки?

Не ме докосват устните им хладки.

И ходя жаден, уморен, блед

броейки в джоба хапчетата гладки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...