Човекът в огледалото

31 jul 2009, 1:08

Poesía » Filosófica

551 0 2

Няма лек за тъгата.

Има само хапчета,

които мисълта размиват.

Обличат с ленностни одежди

живота ми и го убиват.

Не ща да спирам...

Ах ,защо не ща да спирам!

Кога съм жив, кога умирам?

Левитирам над света в мъглявина и болка,

без смисъл в нищо да съзирам.

Живях като птица,

а завършвам в гробище за самолети.

Разбити като мечти.

Мръсни и грозни - като живот без вяра.

Къде останаха на младостта реките сладки?

Не ме докосват устните им хладки.

И ходя жаден, уморен, блед

броейки в джоба хапчетата гладки.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.