Човешка душа
Човешка душа
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли!
Изгреви и залези във мен се гонят,
гори ме още жаждата за път,
непознати здрачни небосклони,
и в съня ме мамят и зоват.
Такава е човешката моя душа -
възкръсва във буря, линее в застой -
не моли и миг за спасителна суша,
нито за смешния надпис "вечен покой".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Запрян Колев Все права защищены
